13.01.2011 г., 23:34

Не

670 0 5

Не протягай към мене премръзнали длани,

не търси ме сред тази цинична тълпа,

на която раздаде до грам любовта ми

и за теб се превърнах в ненужна жена.

 

Не събирай след мене остатъци жалки -

от любов наранена - ненужни трохи.

Аз съвземам се бавно и малко по малко

оцелявам сред толкова много лъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А! Ето тук вярно си го казала. Щото съм се усетил - почнал съм да мрънкам изоставено - "Ама аз те ... как ще живея без теб...!" - е така ще живея! Кат'не съм мислИл навреме - нА ми сега - ... тихо и студено... ::)
    Никаква милост! Никаква! ::)
  • Руми,аз се регистрирах,за да чета твоите стихове,а защо не и да метна нещо мое?Благодаря на всички!
  • Много хубав прощъпулник! Поздравления!
  • много ми хареса
  • хубаво
    Добре дошла!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...