Jan 13, 2011, 11:34 PM

Не 

  Poetry » Love
538 0 5

Не протягай към мене премръзнали длани,

не търси ме сред тази цинична тълпа,

на която раздаде до грам любовта ми

и за теб се превърнах в ненужна жена.

 

Не събирай след мене остатъци жалки -

от любов наранена - ненужни трохи.

Аз съвземам се бавно и малко по малко

оцелявам сред толкова много лъжи.

© Анета Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А! Ето тук вярно си го казала. Щото съм се усетил - почнал съм да мрънкам изоставено - "Ама аз те ... как ще живея без теб...!" - е така ще живея! Кат'не съм мислИл навреме - нА ми сега - ... тихо и студено... ::)
    Никаква милост! Никаква! ::)
  • Руми,аз се регистрирах,за да чета твоите стихове,а защо не и да метна нещо мое?Благодаря на всички!
  • Много хубав прощъпулник! Поздравления!
  • много ми хареса
  • хубаво
    Добре дошла!
Random works
: ??:??