Не протягай към мене премръзнали длани,
не търси ме сред тази цинична тълпа,
на която раздаде до грам любовта ми
и за теб се превърнах в ненужна жена.
Не събирай след мене остатъци жалки -
от любов наранена - ненужни трохи.
Аз съвземам се бавно и малко по малко
оцелявам сред толкова много лъжи.
© Анета Илиева All rights reserved.
Никаква милост! Никаква! ::)