Не протягай към мене премръзнали длани,
не търси ме сред тази цинична тълпа,
на която раздаде до грам любовта ми
и за теб се превърнах в ненужна жена.
Не събирай след мене остатъци жалки -
от любов наранена - ненужни трохи.
Аз съвземам се бавно и малко по малко
оцелявам сред толкова много лъжи.
© Анета Илиева All rights reserved.
)
)
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
