24 февр. 2019 г., 17:05  

Не

683 2 8

НЕ

 

За миналото смътно не говоря,

за бъдещето светло не мечтая,

отдавна спрях със себе си да споря,

отдавна спрях в света да диря рая.

 

За миналото светло не мечтая,

за бъдещето смътно не говоря,

за настоящето ми е все тая

и вече нивга с никого не споря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се.
  • Хареса ми...
  • Благодаря още веднъж.
  • и така става, но смисълът като залегнал в не една философии, и иначе става!
    Още веднъж Браво!
  • Благодаря ви.
    Липсата на мечти, надежди и очаквания, ако не друго, то поне ти дава някаква свобода да живееш предимно в сегашния миг.
    И аз доста се колебаех каква подкатегория да сложа на стихотворението, реших да е "друга", защото "философска " ми звучи твърде претенциозно.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...