24 мая 2025 г., 15:01

Граматика на скръбта

415 0 1

За теб не говоря в минало време! 

Не "беше"! Не! Ти си! 

Макар далече - милиони години, цели

вселени - 

Аз не "обичах"! Не! В обичта граматика

Няма! 

 

Сбогуване... До нови срещи. 

Кой ще ми вземе надеждата свята? 

Обичам! Не в минало време! 

Как така, тебе те няма? 

Та аз съм още тук - на земята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Д. Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И трите публикувани стиха са много хубави!
    Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...