24.05.2025 г., 15:01

Граматика на скръбта

413 0 1

За теб не говоря в минало време! 

Не "беше"! Не! Ти си! 

Макар далече - милиони години, цели

вселени - 

Аз не "обичах"! Не! В обичта граматика

Няма! 

 

Сбогуване... До нови срещи. 

Кой ще ми вземе надеждата свята? 

Обичам! Не в минало време! 

Как така, тебе те няма? 

Та аз съм още тук - на земята!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д. Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И трите публикувани стиха са много хубави!
    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...