Anita765 (Ани Монева)
296 11763
7 нояб. 2019 г., 21:34

Не бива 

  Поэзия » Другая
1037 11 10

Как е пусто. Щом плъзне тъгата е пусто,
като утринни празни и влажни пплощади,
като думата в най-мълчаливите устни,
като липса от спомен в ръцете ми хладни.

 

Безпосочно тиктакат стрелки на часовник,
като време, което край мен преминава,
като облак, в небето увиснал дъждовно,
като смут, от студа пред вратата оставен.

 

Разделено е днес, разделено от утре,
като скитник, с комата от някой подхвърлен,
като бродещо ехо от никой нечуто,
като звън от камбана, молитва от църква.

 

И се питам, ще има ли кой да ми каже,
че такава тъга ще се случи красива,
щом е пусти картини в очите ми влажни.
Ако има, дано да мълчи… че не бива.

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??