Не бива
Как е пусто. Щом плъзне тъгата е пусто,
като утринни празни и влажни пплощади,
като думата в най-мълчаливите устни,
като липса от спомен в ръцете ми хладни.
Безпосочно тиктакат стрелки на часовник,
като време, което край мен преминава,
като облак, в небето увиснал дъждовно,
като смут, от студа пред вратата оставен.
Разделено е днес, разделено от утре,
като скитник, с комата от някой подхвърлен,
като бродещо ехо от никой нечуто,
като звън от камбана, молитва от църква.
И се питам, ще има ли кой да ми каже,
че такава тъга ще се случи красива,
щом е пусти картини в очите ми влажни.
Ако има, дано да мълчи… че не бива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
