15 июн. 2023 г., 15:03

Не чакай да избягам

643 0 0

Не чакай да избягам,

аз винаги се връщам,

пред страха от вечно бягство се прекланям,

сълзите солени в гърлото преглъщам.

 

Използвай ме докрай, напълно,

аз достойнство пред тебе нямам,

избърши си мръсните ръце в моето сърце

(все пак то е твое).

Подсуши лицето си лъжовно с моята коса

(все пак за теб я пазя дълга).

И думи фалшиви продължавай да говориш,

поне така ще чувам твоя глас.

Разходи се, подмини ме грозно,

поне да знам, че още веднъж съм те видяла.

Продължавай в сънищата ми да идваш,

поне тогава си какъвто искам.

Времето казват, че лекува, 

но аз харесвам тази болка,

(тя подарък е от теб)

така описвам нашата любов -

тъжна, но красива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iliyana Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...