15 июн. 2023 г., 15:03

Не чакай да избягам

644 0 0

Не чакай да избягам,

аз винаги се връщам,

пред страха от вечно бягство се прекланям,

сълзите солени в гърлото преглъщам.

 

Използвай ме докрай, напълно,

аз достойнство пред тебе нямам,

избърши си мръсните ръце в моето сърце

(все пак то е твое).

Подсуши лицето си лъжовно с моята коса

(все пак за теб я пазя дълга).

И думи фалшиви продължавай да говориш,

поне така ще чувам твоя глас.

Разходи се, подмини ме грозно,

поне да знам, че още веднъж съм те видяла.

Продължавай в сънищата ми да идваш,

поне тогава си какъвто искам.

Времето казват, че лекува, 

но аз харесвам тази болка,

(тя подарък е от теб)

така описвам нашата любов -

тъжна, но красива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iliyana Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...