Jun 15, 2023, 3:03 PM

Не чакай да избягам

  Poetry » Love
646 0 0

Не чакай да избягам,

аз винаги се връщам,

пред страха от вечно бягство се прекланям,

сълзите солени в гърлото преглъщам.

 

Използвай ме докрай, напълно,

аз достойнство пред тебе нямам,

избърши си мръсните ръце в моето сърце

(все пак то е твое).

Подсуши лицето си лъжовно с моята коса

(все пак за теб я пазя дълга).

И думи фалшиви продължавай да говориш,

поне така ще чувам твоя глас.

Разходи се, подмини ме грозно,

поне да знам, че още веднъж съм те видяла.

Продължавай в сънищата ми да идваш,

поне тогава си какъвто искам.

Времето казват, че лекува, 

но аз харесвам тази болка,

(тя подарък е от теб)

така описвам нашата любов -

тъжна, но красива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iliyana Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...