15.06.2023 г., 15:03

Не чакай да избягам

641 0 0

Не чакай да избягам,

аз винаги се връщам,

пред страха от вечно бягство се прекланям,

сълзите солени в гърлото преглъщам.

 

Използвай ме докрай, напълно,

аз достойнство пред тебе нямам,

избърши си мръсните ръце в моето сърце

(все пак то е твое).

Подсуши лицето си лъжовно с моята коса

(все пак за теб я пазя дълга).

И думи фалшиви продължавай да говориш,

поне така ще чувам твоя глас.

Разходи се, подмини ме грозно,

поне да знам, че още веднъж съм те видяла.

Продължавай в сънищата ми да идваш,

поне тогава си какъвто искам.

Времето казват, че лекува, 

но аз харесвам тази болка,

(тя подарък е от теб)

така описвам нашата любов -

тъжна, но красива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...