24 июл. 2022 г., 21:25

Не чакам

Поэзия

445 2 6

Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича.

Сянка прелита за миг
разместила светлината.
В шепите бисер блести
събрал истории за луната.

Превземащи мисли струят
през жълтооката дюна.
Вятър разчорли косите ми
с момчешка палавост, луда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Лютиче (Валя Сотирова)

Благодаря на всички Вас, за чудесните коментари! Бъдете обичани, бъдете и много здрави!

2022-07-26T18:05:08+03:00
anahataroot (Зигфрид В.)

Еййй много е хубаво!

2022-07-25T17:25:01+03:00
генек (Георги Коновски)

Хареса ми.

2022-07-25T12:25:22+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

жълтооката дюна.

Хубав образ.

Бих ти предложила една фина корекция.

"В шепите бисер блести,
притчи събрал за луната."

2022-07-25T10:35:53+03:00
r_iva (Райна Иванова)

Много е приятно!
"Просто обичам!"

2022-07-25T10:22:03+03:00