24.07.2022 г., 21:25 ч.

Не чакам 

  Поезия
224 2 6

Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича.

Сянка прелита за миг
разместила светлината.
В шепите бисер блести
събрал истории за луната.

Превземащи мисли струят
през жълтооката дюна.
Вятър разчорли косите ми
с момчешка палавост, луда.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??