24 jul 2022, 21:25

Не чакам 

  Poesía
277 2 6

Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича.

Сянка прелита за миг
разместила светлината.
В шепите бисер блести
събрал истории за луната.

Превземащи мисли струят
през жълтооката дюна.
Вятър разчорли косите ми
с момчешка палавост, луда.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??