6 сент. 2024 г., 22:55

Не чети този стих

429 2 0

Заваля. Минувачите бързо на сухо прогони
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.

 

Над главата ми бие припряно звънарят камбана,
шепа бабички бавно отиват към близкия храм.
Дали вярват не знам, но за сламка поне ще се хванат –
своя рай, своя Господ – усмихнат беззъбо оттам.

 

А небето е празно отдавна. (Луната ми каза).
Ще получиш в живота си само каквото дадеш.
Сам избираш – да бъдеш въздигнат, или пък наказан.
Колко струва душата ти? Колкото тънката свещ?

 

Не чети този стих, че на ерес е той равнозначен,
а го пише сърцето ми. Целият град занемя.
Като мене небето се учи от обич да плаче,
с топъл дъжд да прегърне коравата грешна земя.    
 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...