1 сент. 2018 г., 08:27

Не дойде...

Поэзия » Любовная

2.2K 16 31

Морето беше тъжно този ден
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.

Той чакаше. А времето напук
се влачеше като пребито куче.
Тя трябваше да бъде вече тук,
но няма я. Какво ли й се случи?

Не сети как пристигна вечерта
и сянката му се стопи във мрака.
Една вълничка само го видя,
разби се във брега и се разплака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda (Елица Ангелова)

Благодаря, че следиш публикациите ми, Сашо!
Време е да публикуваш и ти.
Успешни дни!

2018-09-11T20:17:46+03:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Копнеж, море и красота,
но няма я любимата.
И в очите – нежност и тъга.
В очакване на Любовта.

Утихна вятъра в морето,
вълните се смалиха.
Но свиреха уверено щурците:
“Ще дойде Тя, ще дойде Тя“…
***
Красив, образен и нежен стих, навяващ тъга!
Умело докосваш душата и рисуваш природата,
в унисон със чувства, настроения и мисли!
Поздрави и усмивки, Ели!))))))

2018-09-10T23:38:39+03:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря, че се отби, Златна!
Светъл понеделник!

2018-09-09T18:30:39+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

"Една вълничка само го видя,
разби се във брега и се разплака."
В живота се случват и хубави, и лоши неща, важното е да умеем да ги посрещаме с достойнство... Тя, "вълничката", го знае!...
Хубава и творческа вечер, Водице!

2018-09-09T01:43:25+03:00
voda (Елица Ангелова)

Много си щедра, Мария!
Благодаря за този поетично изразен коментар!

2018-09-07T21:51:48+03:00