1.09.2018 г., 8:27 ч.

Не дойде... 

  Поезия » Любовна
1809 16 31

 

Морето беше тъжно този ден
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.

Той чакаше. А времето напук
се влачеше като пребито куче.
Тя трябваше да бъде вече тук,
но няма я. Какво ли й се случи?

Не сети как пристигна вечерта
и сянката му се стопи във мрака.
Една вълничка само го видя,
разби се във брега и се разплака.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че следиш публикациите ми, Сашо!
    Време е да публикуваш и ти.
    Успешни дни!
  • Копнеж, море и красота,
    но няма я любимата.
    И в очите – нежност и тъга.
    В очакване на Любовта.

    Утихна вятъра в морето,
    вълните се смалиха.
    Но свиреха уверено щурците:
    “Ще дойде Тя, ще дойде Тя“…
    ***
    Красив, образен и нежен стих, навяващ тъга!
    Умело докосваш душата и рисуваш природата,
    в унисон със чувства, настроения и мисли!
    Поздрави и усмивки, Ели!))))))
  • Благодаря, че се отби, Златна!
    Светъл понеделник!
  • "Една вълничка само го видя,
    разби се във брега и се разплака."
    В живота се случват и хубави, и лоши неща, важното е да умеем да ги посрещаме с достойнство... Тя, "вълничката", го знае!...
    Хубава и творческа вечер, Водице!
  • Много си щедра, Мария!
    Благодаря за този поетично изразен коментар!
  • Морските ти стихове са като бисери, притаени в душата ти като в мида. Благодаря ти, че ни показваш красотата им, Ели!
  • Да, Иржи, тъжен човек съм...
    Благодаря ти, че така вярно ме усещаш...
    Светли и зареждащи дни ти пожелавам!
  • Като не зная как изглеждаш "на живо",Ели, по стиховете ти съм си изградила образа ти....Преди всичко нежна/тази умалителна "вълничка"/ и малко тъжна...Харесвам разказвателната ти форма и в нея стихът ти се "чувства" конфортно!!
  • Благодаря, Приятели!
    Радвам се, че забеляза и оцени финала, Влади – важно е за мен...
  • Чест и почитания, Ели!
  • Благодаря, че се отби, Доче.
    И за стихчето благодаря!
  • Любов ли е - да чака тя умее
    дори когато с болката пробожда.
    Небето без любов с тъга тъмнее...
    Уви в света не всичко е възможно...

    Красива импресия! Поздравления!
  • ...И красотата понякога натъжава.
    Благодаря, Петре!
  • Стиховна, тъговита красивина.
    Усмивки
    Още една
  • Не се натъжавай, Васе.
    Усмивки за теб!
  • Тъжно и хубаво.
  • Славея, Данаил, благодаря ви за красивото възприемане на стиха ми!
    Успешна нова седмица!
  • Браво!!!
  • четейки си мислех, че с красивото трябва да се разделим красиво.... и тъгата има красота...
    Разнежи ме
  • Благодаря, Момичета!
    Благослоовена неделя за вас!
  • Колпименти, Ели!
  • Много красиво описание на тъгата! Поздравления за стиха!
  • Доловили сте всичко, което и аз самата ценя.
    Благодаря ви, Приятели!
    Честит и успешен септември!
  • Красив, вълнуващ стих!...
    Поздравления, Ели!...
  • Необикновеното усещане че морето е съпричастно към нашето душевно състояние винаги ни обзема когато сме до него Именно това си успяла образно да придадеш с твоят стих.Поздрав!
  • Тъжен, но прекрасен стих!
  • Красив стих
  • Тъга и несбъднатост...Прекрасно е Водичке!
  • Разтърсващ последен стих!Поздравление,Елица!
  • Прекрасно е, Ели! Дълбоко навлизаш в душевността на обичащия...От последния стих ме побиха тръпки... Благодаря ти за удоволствието!
  • Красива тъга...
    Понякога любовта идва неочаквано.
    Или е безутешно тихо чакане.
    Елица, специални поздрави!
Предложения
: ??:??