Не дойде...
Морето беше тъжно този ден
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.
Той чакаше. А времето напук
се влачеше като пребито куче.
Тя трябваше да бъде вече тук,
но няма я. Какво ли й се случи?
Не сети как пристигна вечерта
и сянката му се стопи във мрака.
Една вълничка само го видя,
разби се във брега и се разплака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
