voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
1 sept 2018, 8:27

Не дойде...

2.2K 16 31

 

Морето беше тъжно този ден
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.

Той чакаше. А времето напук
се влачеше като пребито куче.
Тя трябваше да бъде вече тук,
но няма я. Какво ли й се случи?

Не сети как пристигна вечерта
и сянката му се стопи във мрака.
Една вълничка само го видя,
разби се във брега и се разплака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Благодаря, че следиш публикациите ми, Сашо!
    Време е да публикуваш и ти.
    Успешни дни!
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Копнеж, море и красота,
    но няма я любимата.
    И в очите – нежност и тъга.
    В очакване на Любовта.

    Утихна вятъра в морето,
    вълните се смалиха.
    Но свиреха уверено щурците:
    “Ще дойде Тя, ще дойде Тя“…
    ***
    Красив, образен и нежен стих, навяващ тъга!
    Умело докосваш душата и рисуваш природата,
    в унисон със чувства, настроения и мисли!
    Поздрави и усмивки, Ели!))))))
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Благодаря, че се отби, Златна!
    Светъл понеделник!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    "Една вълничка само го видя,
    разби се във брега и се разплака."
    В живота се случват и хубави, и лоши неща, важното е да умеем да ги посрещаме с достойнство... Тя, "вълничката", го знае!...
    Хубава и творческа вечер, Водице!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Много си щедра, Мария!
    Благодаря за този поетично изразен коментар!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0