Живот в ръце от ярост
безсилие отвътре крещи
не отваряй вратата към грешки предишни
утрото ново те очаква сега
Лице в самота рана кървяща
пришивам с въглен разкъсани устни
тъмнината пищи гласовете на мъртви
телефонният кабел е впит в плътта
загуба време - твоя и моя
любовта отлетяла отдавна стрела
стрелките миг преди да се срещнат:
Маските долу... Маските долу
да започва развратът...
викът се изгубва в окървавени гърла
мигове време целувка последна
тридесет сребърника разпилени на пода
в локва от грим и празни сълзи
© Карлос Димостракиос Все права защищены