8 дек. 2010 г., 21:47

Не е мое

664 0 0

Живот в ръце от ярост

безсилие отвътре крещи

не отваряй вратата към грешки предишни

утрото ново те очаква сега

Лице в самота рана кървяща

пришивам с въглен разкъсани устни

тъмнината пищи гласовете на мъртви

телефонният кабел е впит в плътта

загуба време - твоя и моя

любовта отлетяла отдавна стрела

стрелките миг преди да се срещнат:

   Маските долу... Маските долу

   да започва развратът...

викът се изгубва в окървавени гърла

мигове време целувка последна

тридесет сребърника разпилени на пода

в локва от грим и празни сълзи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карлос Димостракиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...