Dec 8, 2010, 9:47 PM

Не е мое

  Poetry » Other
660 0 0

Живот в ръце от ярост

безсилие отвътре крещи

не отваряй вратата към грешки предишни

утрото ново те очаква сега

Лице в самота рана кървяща

пришивам с въглен разкъсани устни

тъмнината пищи гласовете на мъртви

телефонният кабел е впит в плътта

загуба време - твоя и моя

любовта отлетяла отдавна стрела

стрелките миг преди да се срещнат:

   Маските долу... Маските долу

   да започва развратът...

викът се изгубва в окървавени гърла

мигове време целувка последна

тридесет сребърника разпилени на пода

в локва от грим и празни сълзи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карлос Димостракиос All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...