Не е сняг - сън сребрее в косите ми...
Малка уличка - слънчева, есенна,
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е.
топъл глас, мокра приказка. Слисана.
Слушам, лъже, че лято е. Есен е.
Песен пея си - с капки написана.
И какво, че е циганско - лятото,
в топла, пръстена делва - в гърдите ми,
кътам тихо на слънцето златото...
Не е сняг - сън сребрее в косите ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
