Не е сняг - сън сребрее в косите ми...
Малка уличка - слънчева, есенна,
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е.
топъл глас, мокра приказка. Слисана.
Слушам, лъже, че лято е. Есен е.
Песен пея си - с капки написана.
И какво, че е циганско - лятото,
в топла, пръстена делва - в гърдите ми,
кътам тихо на слънцето златото...
Не е сняг - сън сребрее в косите ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
