15 мая 2008 г., 21:22

Не губи надежда!

836 0 3

 

 Не губи надежда!

 

 

Виждаш ли смисъл в днешния ден
или пък в мрака студен?
Смисъл за теб нищо няма,
пак си в емоционална яма.

 

Текат бисерни сълзи
от кърваво червените очи.
Чудиш се за какво да живееш,
отдавна за нищо не копнееш.

 

Всеки божи ден страдаш
и в бездната пропадаш,
но надежда не губи,
а широко се усмихни.

 

Слънцето пак ще изгрее,
славеят песента си ще запее.
А ти мъничко почакай само,
близо до приятелското рамо.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!
  • Надеждата... нужна ни е - факт! Поздрав за стиха!
  • Надежно, но не може би аз няма да видя това рамо...Съдбата ми отне това рамо!...И все пак.... едни страхотен стих е това!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...