M1234567891 (Миночка Митева)
417 12708
30 нояб. 2012 г., 13:32

Не иска друго моята душа 

  Поэзия
700 0 14

Не иска друго моята душа

 

Не ме вини за приказките - тези,

изригнали от вулкана на сърцето,

пулсиращо в изплетените мрежи

от вълнуващата сянка на морето.

 

Миглите ми, росни пеперуди,

пърхат в ручей от бисерни сълзи,

щом животът отново ни принуди

и с тънък намек пак ни раздели.

 

Тогава черно влачи се небето

сред облаци, от чувства натежали,

и блуждаят нервни ветровете

на душата в скритите кристали.

 

Вихрушка ме препъва в пътя

с тишината, хваната в облог,

че с теб ще минем милиони пъти

по стърнищата на тоз живот...

 

Но ето, палава нощта пристига,

задъхана, с блаженствен аромат,

примамва ме вълнуващо-игрива

из дебрите на влюбения свят.

 

И тръгвам, лека като перушина,

не спазвам догми – правила,

в този свят с теб да сме двамина,

не иска друго моята душа...

 

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??