Не иска друго моята душа
Не иска друго моята душа
Не ме вини за приказките - тези,
изригнали от вулкана на сърцето,
пулсиращо в изплетените мрежи
от вълнуващата сянка на морето.
Миглите ми, росни пеперуди,
пърхат в ручей от бисерни сълзи,
щом животът отново ни принуди
и с тънък намек пак ни раздели.
Тогава черно влачи се небето
сред облаци, от чувства натежали,
и блуждаят нервни ветровете
на душата в скритите кристали.
Вихрушка ме препъва в пътя
с тишината, хваната в облог,
че с теб ще минем милиони пъти
по стърнищата на тоз живот...
Но ето, палава нощта пристига,
задъхана, с блаженствен аромат,
примамва ме вълнуващо-игрива
из дебрите на влюбения свят.
И тръгвам, лека като перушина,
не спазвам догми – правила,
в този свят с теб да сме двамина,
не иска друго моята душа...
© Миночка Митева All rights reserved.
Хубав, топъл стих! Весели празници!
