30 nov 2012, 13:32

Не иска друго моята душа 

  Poesía
739 0 14

Не иска друго моята душа

 

Не ме вини за приказките - тези,

изригнали от вулкана на сърцето,

пулсиращо в изплетените мрежи

от вълнуващата сянка на морето.

 

Миглите ми, росни пеперуди,

пърхат в ручей от бисерни сълзи,

щом животът отново ни принуди

и с тънък намек пак ни раздели.

 

Тогава черно влачи се небето

сред облаци, от чувства натежали,

и блуждаят нервни ветровете

на душата в скритите кристали.

 

Вихрушка ме препъва в пътя

с тишината, хваната в облог,

че с теб ще минем милиони пъти

по стърнищата на тоз живот...

 

Но ето, палава нощта пристига,

задъхана, с блаженствен аромат,

примамва ме вълнуващо-игрива

из дебрите на влюбения свят.

 

И тръгвам, лека като перушина,

не спазвам догми – правила,

в този свят с теб да сме двамина,

не иска друго моята душа...

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??