Не иска друго моята душа
Не ме вини за приказките - тези,
изригнали от вулкана на сърцето,
пулсиращо в изплетените мрежи
от вълнуващата сянка на морето.
Миглите ми, росни пеперуди,
пърхат в ручей от бисерни сълзи,
щом животът отново ни принуди
и с тънък намек пак ни раздели.
Тогава черно влачи се небето
сред облаци, от чувства натежали,
и блуждаят нервни ветровете ...