Отиде си... ей така, тихо...

отиде си в нищото,

там - откъдето дойде...

Остави ме, сякаш прашинка ненужна...

не каза и сбогом дори...

И нещо се скъса...

и сякаш кърви...

А тихото пак се раздира...

сърцето боли...

И нещо побягна...

кошута изплашена...

или не...

може би болката пак при мен се завърна...

и постави ме на колене...

Не искам да плача...

май нямам сълзи...

не искам да стена...

гласът е прегракнал от вик...

Не искам да бъда...

не искам така...

Не искам...

Не мога...

тъжно е да съм сама...