Не искам!
Отиде си... ей така, тихо...
отиде си в нищото,
там - откъдето дойде...
Остави ме, сякаш прашинка ненужна...
не каза и сбогом дори...
И нещо се скъса...
и сякаш кърви...
А тихото пак се раздира...
сърцето боли...
И нещо побягна...
кошута изплашена...
или не...
може би болката пак при мен се завърна...
и постави ме на колене...
Не искам да плача...
май нямам сълзи...
не искам да стена...
гласът е прегракнал от вик...
Не искам да бъда...
не искам така...
Не искам...
Не мога...
тъжно е да съм сама...
© Жара Пенева All rights reserved.
