2 февр. 2011 г., 09:37

Не искам да съм...

693 0 7

Не искам да съм бряст изсъхнал,

изгубил свежия си цвят,

а розов храст, на воля цъфнал,

с уханен, нежен аромат!

 

Край мене влюбени да се прегръщат,

да се целуват със любовен плам

и в близостта си често да се връщат,

при мен, като в техен храм!

 

Пчели до мене да се спират,

да пият жадно сладкия нектар

и птици в утринта да пеят,

на мен отдали своя дар!

 

Не искам да съм бряст изсъхнал,

напуснал грозно този свят,

а розов храст, на воля цъфнал,

преливащ от живот богат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...