Feb 2, 2011, 9:37 AM

Не искам да съм...

694 0 7

Не искам да съм бряст изсъхнал,

изгубил свежия си цвят,

а розов храст, на воля цъфнал,

с уханен, нежен аромат!

 

Край мене влюбени да се прегръщат,

да се целуват със любовен плам

и в близостта си често да се връщат,

при мен, като в техен храм!

 

Пчели до мене да се спират,

да пият жадно сладкия нектар

и птици в утринта да пеят,

на мен отдали своя дар!

 

Не искам да съм бряст изсъхнал,

напуснал грозно този свят,

а розов храст, на воля цъфнал,

преливащ от живот богат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...