Не искам да съм бряст изсъхнал,
изгубил свежия си цвят,
а розов храст, на воля цъфнал,
с уханен, нежен аромат!
Край мене влюбени да се прегръщат,
да се целуват със любовен плам
и в близостта си често да се връщат,
при мен, като в техен храм!
Пчели до мене да се спират,
да пият жадно сладкия нектар
и птици в утринта да пеят,
на мен отдали своя дар!
Не искам да съм бряст изсъхнал,
напуснал грозно този свят,
а розов храст, на воля цъфнал,
преливащ от живот богат!
© Ангел Филипов Всички права запазени