2.02.2011 г., 9:37

Не искам да съм...

692 0 7

Не искам да съм бряст изсъхнал,

изгубил свежия си цвят,

а розов храст, на воля цъфнал,

с уханен, нежен аромат!

 

Край мене влюбени да се прегръщат,

да се целуват със любовен плам

и в близостта си често да се връщат,

при мен, като в техен храм!

 

Пчели до мене да се спират,

да пият жадно сладкия нектар

и птици в утринта да пеят,

на мен отдали своя дар!

 

Не искам да съм бряст изсъхнал,

напуснал грозно този свят,

а розов храст, на воля цъфнал,

преливащ от живот богат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...