Не искам да ми готвиш за вечеря,
а ризите и сам ще си изгладя.
Ще ям кюфтетата от вчера
и киселото зеле ще извадя.
А ти пък, ако искаш, донеси я –
студената бутилка с двете чаши.
Аз имам малко съдове да мия,
а после всички мигове ще бъдат наши.
Когато се подгреем с питиетата,
цигарите изпушим до една –
тогава те събличам във антрето,
с ръце ще ти покажа любовта...
И дрехите по пода ще разхвърляме.
Стените ще отъркаме с тела,
съседите от страсти ще побъркаме,
със викове – оргазмени в нощта...
Закуска ще направя, и кафето.
Леглото ни зове и през деня.
Звездите ще ни чакат, за да светят,
Луната ще заспива между нас...
Не искам теб – жена за домакиня.
Аз всичко мога да си правя сам.
Така, по рокля, страшно ти отива,
защото там под нея има плам!...
Danny Diester
30.11.2017
© Данаил Антонов Все права защищены