Не искам домакиня!
Не искам да ми готвиш за вечеря,
а ризите и сам ще си изгладя.
Ще ям кюфтетата от вчера
и киселото зеле ще извадя.
А ти пък, ако искаш, донеси я –
студената бутилка с двете чаши.
Аз имам малко съдове да мия,
а после всички мигове ще бъдат наши.
Когато се подгреем с питиетата,
цигарите изпушим до една –
тогава те събличам във антрето,
с ръце ще ти покажа любовта...
И дрехите по пода ще разхвърляме.
Стените ще отъркаме с тела,
съседите от страсти ще побъркаме,
със викове – оргазмени в нощта...
Закуска ще направя, и кафето.
Леглото ни зове и през деня.
Звездите ще ни чакат, за да светят,
Луната ще заспива между нас...
Не искам теб – жена за домакиня.
Аз всичко мога да си правя сам.
Така, по рокля, страшно ти отива,
защото там под нея има плам!...
Danny Diester
30.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
