Не искам нищичко да помня...
Не искам да си спомням нищо
от онези... първите ни дни,
когато ме завихри въртележка
на твойте думи, погледи, очи...
Не искам нищичко да помня,
най-малко пламенни слова,
забитите стрели в сърцето
и мъката ми след това...
Не искам и дори да си помисля
колко несигурна аз бях,
съмненията ми зловещи,
от неизвестното коварен страх.
Не искам минало да имам,
което във тъга ме потопи,
сълзите ми така горещи,
ти кой си мислиш причини?
Не искам флиртове, не мога,
отново да си причиня,
страдание, жестока болка
и в нощите си да скърбя.
Аз искам нашто настояще,
спокойно, сигурно и споделено,
мечтите ни, реални, наши
и всичко наше, откровено...
Не искам бъдеще без тебе,
без погледа ти, твоите мечти,
не искам друг да е до мене...
А с мене вечно да си ти...
от онези... първите ни дни,
когато ме завихри въртележка
на твойте думи, погледи, очи...
Не искам нищичко да помня,
най-малко пламенни слова,
забитите стрели в сърцето
и мъката ми след това...
Не искам и дори да си помисля
колко несигурна аз бях,
съмненията ми зловещи,
от неизвестното коварен страх.
Не искам минало да имам,
което във тъга ме потопи,
сълзите ми така горещи,
ти кой си мислиш причини?
Не искам флиртове, не мога,
отново да си причиня,
страдание, жестока болка
и в нощите си да скърбя.
Аз искам нашто настояще,
спокойно, сигурно и споделено,
мечтите ни, реални, наши
и всичко наше, откровено...
Не искам бъдеще без тебе,
без погледа ти, твоите мечти,
не искам друг да е до мене...
А с мене вечно да си ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Нежна Все права защищены
