кумеца (Румен Ченков)
399 1922
25 янв. 2019 г., 00:19

Не казвам сбогом 

  Поэзия » Философская
1018 4 12

Накрая на пътеката съдбовна

гробът ми смирен мълчи.

Ще капне ли поне една сълза синовна

и споменът за мен дали ще загорчи.

 

Знам, трева ще да покрие гроба

и сива пепел спомена ще замъгли,

но след време пак ще бъда в нечия утроба

и дете ще се роди с моите добри очи.

 

Затуй ви моля, днес, сега и приживе

не тъгувайте със горест прекомерна.

В тъга ще се търколи тъй година, две,

а после пак ще сетите любов безмерна.

 

С вас ще бъда всякога – където и да е,

за вас ще бие моето космично сърчице.

И с всеки полъх на ефира

към вас ще пращам песента на мойта лира.

 

 

 

© Румен Ченков Все права защищены

Това е едно стихотворение на Румен, написано в чернови и оставено за доработка. За жалост живота му тук на земята бе прекъснат неочаквано на 21.08.2018 година. Затова си позволявам да го публикувам в този вид. Поезията и творческото писане бе неговия живот.

Нели Ченкова

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??