Не казвам сбогом
Накрая на пътеката съдбовна
гробът ми смирен мълчи.
Ще капне ли поне една сълза синовна
и споменът за мен дали ще загорчи.
Знам, трева ще да покрие гроба
и сива пепел спомена ще замъгли,
но след време пак ще бъда в нечия утроба
и дете ще се роди с моите добри очи.
Затуй ви моля, днес, сега и приживе
не тъгувайте със горест прекомерна.
В тъга ще се търколи тъй година, две,
а после пак ще сетите любов безмерна.
С вас ще бъда всякога – където и да е,
за вас ще бие моето космично сърчице.
И с всеки полъх на ефира
към вас ще пращам песента на мойта лира.
© Румен Ченков All rights reserved.
