20 янв. 2007 г., 17:34

Не ме е страх...

2.5K 0 32

 

 

Не ме е страх от теб, живот,

какво ще ми сервираш още...

В море-проблеми търсих брод,

надвих безброй безсънни нощи,

 

познах сълзи на свидна мъка

от грижи майчини, тъга,

познах и близост и разлъка,

прощавах грешки...и грешах...

 

Изпитах и неизразима радост,

старах се щастие да дам

и вкусих медената сладост,

на любовта в изгарящ плам...

 

Прочетох стихове омайни -

и свои с трепет сътворих,

видях поредица безкрайна

от нови хора и съдби...

 

Какво е още ? Нямам страх !

След толкоз сбъркани пътеки,

по-силна станах, оцелях,

понесох удари нелеки...

 

Нозете ми се израниха,

ала не спират, все вървят,

ръцете с нежност продължиха

грижовни ласки да редят,

 

очите още отразяват

луна и слънце и звезди

не се от обич уморяват,

безстрашност още в тях блести...

 

Сервирай ми, живот, сега,

не се боя от изненади,

от тях аз броня си тъка,

сърцето духом да не пада!

 

20.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не ме е страх...В това се крие тайната на успеха
  • Мен грипа ме разби,а ти направо ме сглоби с този прекрасен стих...Целувки!!!
  • Много, много ми харесва стиха ти. Страхотен е!
  • Прекрасно е и е пълно с толкова сила и хъс! Никога не се предавай, колкото и тъмнина да има по пътя ти!
  • И аз това викам, не се боя, да сервира тоя пусти живот, най-много да ми се случи нещо свръхпрекрасно

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...