Не ме е страх...
Не ме е страх от теб, живот,
какво ще ми сервираш още...
В море-проблеми търсих брод,
надвих безброй безсънни нощи,
познах сълзи на свидна мъка
от грижи майчини, тъга,
познах и близост и разлъка,
прощавах грешки...и грешах...
Изпитах и неизразима радост,
старах се щастие да дам
и вкусих медената сладост,
на любовта в изгарящ плам...
Прочетох стихове омайни -
и свои с трепет сътворих,
видях поредица безкрайна
от нови хора и съдби...
Какво е още ? Нямам страх !
След толкоз сбъркани пътеки,
по-силна станах, оцелях,
понесох удари нелеки...
Нозете ми се израниха,
ала не спират, все вървят,
ръцете с нежност продължиха
грижовни ласки да редят,
очите още отразяват
луна и слънце и звезди
не се от обич уморяват,
безстрашност още в тях блести...
Сервирай ми, живот, сега,
не се боя от изненади,
от тях аз броня си тъка,
сърцето духом да не пада!
20.01.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
