Не ме е страх...
Не ме е страх от теб, живот,
какво ще ми сервираш още...
В море-проблеми търсих брод,
надвих безброй безсънни нощи,
познах сълзи на свидна мъка
от грижи майчини, тъга,
познах и близост и разлъка,
прощавах грешки...и грешах...
Изпитах и неизразима радост,
старах се щастие да дам
и вкусих медената сладост,
на любовта в изгарящ плам...
Прочетох стихове омайни -
и свои с трепет сътворих,
видях поредица безкрайна
от нови хора и съдби...
Какво е още ? Нямам страх !
След толкоз сбъркани пътеки,
по-силна станах, оцелях,
понесох удари нелеки...
Нозете ми се израниха,
ала не спират, все вървят,
ръцете с нежност продължиха
грижовни ласки да редят,
очите още отразяват
луна и слънце и звезди
не се от обич уморяват,
безстрашност още в тях блести...
Сервирай ми, живот, сега,
не се боя от изненади,
от тях аз броня си тъка,
сърцето духом да не пада!
20.01.2007
© Дидислава All rights reserved.
