Sep 3, 2019, 10:31 AM

Не ме оставяй ти отново!

  Poetry » Love
436 0 0

Още месец агонията ми ще продължи.

Още месец ще затъвам в блатото.

Още месец душата ми безмълвно ще тъжи

не само, за това че не си до мен,

а и заради хората бездушни,

които живеят в блатото.

Ридание и нежен вик

това е днес душата ми.

Така ми липсват очите ти звезди…

Остави ли ме любов ти моя?

Остави ли ме?

Как ще живея за напред незнам?

Агонията измъчва ме и боли сърцето.

Пътят ми е толкова неясен.

Без теб не искам да живея.

Лекува ли времето или повече боли?

Усещаш ли душата ми как безмълвно страда,

как гори по теб и как този тежък камък

от липсата ти я убива бавно.

Чуй моят вик!

Не ме оставяй ти отново!

 

https://www.youtube.com/watch?v=ApzeNsMJfuI&feature=youtu.be

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...