Още месец агонията ми ще продължи.
Още месец ще затъвам в блатото.
Още месец душата ми безмълвно ще тъжи
не само, за това че не си до мен,
а и заради хората бездушни,
които живеят в блатото.
Ридание и нежен вик
това е днес душата ми.
Така ми липсват очите ти звезди…
Остави ли ме любов ти моя?
Остави ли ме?
Как ще живея за напред незнам? ...