Не ме заплашвай, безумецо!
Не ме заплашвай, безумецо, с ада,
не ми предлагай рая за награда!
Надскочила съм всички страхове,
платила съм пре-скъпо тези грехове!
Не ме заплашвай, безумецо, не ме сочи,
не смей да ме гледаш със слепи очи!
На земното не се поддавам -
душата голяма, но аз не продавам!
Не ме заплашвай, безумецо, със сила,
тялото - тленно, но ума е закрила,
докато сърцето бие в упоение,
с божество и вдъхновение!
не ми предлагай рая за награда!
Надскочила съм всички страхове,
платила съм пре-скъпо тези грехове!
Не ме заплашвай, безумецо, не ме сочи,
не смей да ме гледаш със слепи очи!
На земното не се поддавам -
душата голяма, но аз не продавам!
Не ме заплашвай, безумецо, със сила,
тялото - тленно, но ума е закрила,
докато сърцето бие в упоение,
с божество и вдъхновение!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милица Игнатова Все права защищены
!
