Не ме заплашвай, безумецо!
Не ме заплашвай, безумецо, с ада,
не ми предлагай рая за награда!
Надскочила съм всички страхове,
платила съм пре-скъпо тези грехове!
Не ме заплашвай, безумецо, не ме сочи,
не смей да ме гледаш със слепи очи!
На земното не се поддавам -
душата голяма, но аз не продавам!
Не ме заплашвай, безумецо, със сила,
тялото - тленно, но ума е закрила,
докато сърцето бие в упоение,
с божество и вдъхновение!
не ми предлагай рая за награда!
Надскочила съм всички страхове,
платила съм пре-скъпо тези грехове!
Не ме заплашвай, безумецо, не ме сочи,
не смей да ме гледаш със слепи очи!
На земното не се поддавам -
душата голяма, но аз не продавам!
Не ме заплашвай, безумецо, със сила,
тялото - тленно, но ума е закрила,
докато сърцето бие в упоение,
с божество и вдъхновение!
© Милица Игнатова All rights reserved.
!
