3 авг. 2010 г., 07:39

Не ми казвай: "Обичам!"...

873 0 7

Не ми казвай: "Обичам!"

/по Т. Красовская /

Пеперуда от сънища целуна ти рамената.
Целият свят е в нозете ти, от залеза позлатен.
Млечният Път и Вечерница разстилат си пелената.
Молитва в душите. Вярваш ли, си спасен...

Ръка за ръка. Случайна награда.
В прозрачната тъмнина прекатурва се планината.
Мелодията звучи... Орфей нейде страда...
В очите на Евридика слязла е Светлината...

Вплитат се думи в планинския вятър.
С лапи на рис се разхожда Нощта.
Метеорити играят японски театър.
Месец в кошара прибира звезда.

Ескорт на душата ми, нечакана Радост,
ръка за ръка сме, а времето ми изтича...
От залеза мой до твоята младост,
дори на шега, не ми казвай: "Обичам!"...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...