3.08.2010 г., 7:39

Не ми казвай: "Обичам!"...

870 0 7

Не ми казвай: "Обичам!"

/по Т. Красовская /

Пеперуда от сънища целуна ти рамената.
Целият свят е в нозете ти, от залеза позлатен.
Млечният Път и Вечерница разстилат си пелената.
Молитва в душите. Вярваш ли, си спасен...

Ръка за ръка. Случайна награда.
В прозрачната тъмнина прекатурва се планината.
Мелодията звучи... Орфей нейде страда...
В очите на Евридика слязла е Светлината...

Вплитат се думи в планинския вятър.
С лапи на рис се разхожда Нощта.
Метеорити играят японски театър.
Месец в кошара прибира звезда.

Ескорт на душата ми, нечакана Радост,
ръка за ръка сме, а времето ми изтича...
От залеза мой до твоята младост,
дори на шега, не ми казвай: "Обичам!"...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...