Не ми отива есента,
по-руси са косите й от моите,
разпуснати на листопади - дълги кичури
по раменете гладки, облачни.
Очите й са влажни,
истински,
потъват в утринните локви,
понякога и пресушени от високо слънце,
по-тъмни са от моите и по-отворени.
Снагата и е тънка денем,
със късен изгрев и превалящ заник,
а нощем е безлунно дълга сякаш... ...