Не ми отива есента
Не ми отива есента,
по-руси са косите й от моите,
разпуснати на листопади - дълги кичури
по раменете гладки, облачни.
Очите й са влажни,
истински,
потъват в утринните локви,
понякога и пресушени от високо слънце,
по-тъмни са от моите и по-отворени.
Снагата и е тънка денем,
със късен изгрев и превалящ заник,
а нощем е безлунно дълга сякаш...
Тъгата й стои добре ,
студът я прави истински красива,
разголва нежното й деколте
до изчервяване на ябълките диви
и до настръхване на облите й хълмове,
Когато кехлибарените гроздове изпълват шията
и капят по нозете - босоногите,
завивам се във ниските й облаци,
безлична съм до нея
и безименна.
по-руси са косите й от моите,
разпуснати на листопади - дълги кичури
по раменете гладки, облачни.
Очите й са влажни,
истински,
потъват в утринните локви,
понякога и пресушени от високо слънце,
по-тъмни са от моите и по-отворени.
Снагата и е тънка денем,
със късен изгрев и превалящ заник,
а нощем е безлунно дълга сякаш...
Тъгата й стои добре ,
студът я прави истински красива,
разголва нежното й деколте
до изчервяване на ябълките диви
и до настръхване на облите й хълмове,
Когато кехлибарените гроздове изпълват шията
и капят по нозете - босоногите,
завивам се във ниските й облаци,
безлична съм до нея
и безименна.
© Джу All rights reserved.
