Не ми отива есента, по-руси са косите й от моите, разпуснати на листопади - дълги кичури по раменете гладки, облачни. Очите й са влажни, истински, потъват в утринните локви, понякога и пресушени от високо слънце, по-тъмни са от моите и по-отворени. Снагата и е тънка денем, със късен изгрев и превалящ заник, а нощем е безлунно дълга сякаш...
Тъгата й стои добре , студът я прави истински красива, разголва нежното й деколте до изчервяване на ябълките диви и до настръхване на облите й хълмове, Когато кехлибарените гроздове изпълват шията и капят по нозете - босоногите, завивам се във ниските й облаци, безлична съм до нея и безименна.
Прекрасен стих!!!Имаш много хубав стил на писане!!!Оригиналност и сила
(P.S.:Усмихвам се,как бих могла да не го правя,когато съм щастлива И...надявам се наистина да знае какъв е късметлия,че ме имаСърдечни поздрави! )
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.