Не мога

Поэзия » Философская

735 0 3

Не ще посмея да ти искам сметка...

Не съм Господ,

затова и прошка не мога да ти дам.

Ежечасно събирам вини,

колекционирам грешки –

и все по-равнодушна ставам – знам.

Стига!

Преситих се от толкова обилно угощение!

В сърцето ми натрупва се умора –

ден след ден.

Ще дам курбан – душа на заколение –

дано презрението отиде си от мен!

Опитвам напразно да премеря вината си.

Най-трудно е човек да си прости сам.

Загубих се в лабиринтите на душата си,

заскитах безцелно насам и натам.

Избягвайки от спомените ледовити,

отново искам обич да почувствам.

И, продължавайки с надеждите си упорити,

навярно –

може би ще спра дори да богохулствам.

Но не мога да заповядам на сърцето си.

Искам,

но не мога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kotel (Мариана Вълкова)

Откровение,болка,надежда...Хубава събота!

2010-03-06T09:46:04+02:00
alistef (Албена Стефанова)

В едно свое стихо, помолих мъжа си да не ме наказва с безразличие. То е по страшно и от самота. Необвързан , може, но НЕ, НЕ и равнодушен. Прекрасно стихотворение. Много болка прозира в него. Поздрави.

2010-03-05T21:10:13+02:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Някъде бях чела, че в Индия, в по-стари времена, когато било норма мъжете да бият жените си, когато един съпруг преставал да го прави, цялото село вече било наясно, че...той е престанал да я обича.
Съзнавам колко мачистко звучи на първо четене, но като размислиш...стигаш до извода, че няма нищо лошо в това да се гневиш, да счупиш една чаша, да речем( глава-не!)Само на равнодушието не разрешавай да пристъпва прага ти!
Лека вечер и хубав край на седмицата ти желая!

2010-03-05T19:56:01+02:00