plami-6 (Плами)
692 4679
5.03.2010 г., 9:00 ч.

Не мога 

  Поезия » Философска
531 0 3

          Не ще посмея да ти искам сметка...

          Не съм Господ,

          затова и прошка не мога да ти дам.

          Ежечасно събирам вини,

          колекционирам грешки –

          и все по-равнодушна ставам – знам.

 

          Стига!

          Преситих се от толкова обилно угощение!

          В сърцето ми натрупва се умора –

          ден след ден.

          Ще дам курбан – душа на заколение –

          дано презрението отиде си от мен!

 

         Опитвам напразно да премеря вината си.

         Най-трудно е човек да си прости сам.

         Загубих се в лабиринтите на душата си,

         заскитах безцелно насам и натам.

 

         Избягвайки от спомените ледовити,

         отново искам обич да почувствам.

         И, продължавайки с надеждите си упорити,

         навярно –

         може би ще спра дори да богохулствам.

 

        Но не мога да заповядам на сърцето си.

        Искам, 

        но не мога...

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Откровение,болка,надежда...Хубава събота!
  • В едно свое стихо, помолих мъжа си да не ме наказва с безразличие. То е по страшно и от самота. Необвързан , може, но НЕ, НЕ и равнодушен. Прекрасно стихотворение. Много болка прозира в него. Поздрави.
  • Някъде бях чела, че в Индия, в по-стари времена, когато било норма мъжете да бият жените си, когато един съпруг преставал да го прави, цялото село вече било наясно, че...той е престанал да я обича.
    Съзнавам колко мачистко звучи на първо четене, но като размислиш...стигаш до извода, че няма нищо лошо в това да се гневиш, да счупиш една чаша, да речем( глава-не!)Само на равнодушието не разрешавай да пристъпва прага ти!
    Лека вечер и хубав край на седмицата ти желая!
Предложения
: ??:??