Не мога
Не ще посмея да ти искам сметка...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки –
и все по-равнодушна ставам – знам.
Стига!
Преситих се от толкова обилно угощение!
В сърцето ми натрупва се умора –
ден след ден.
Ще дам курбан – душа на заколение –
дано презрението отиде си от мен!
Опитвам напразно да премеря вината си.
Най-трудно е човек да си прости сам.
Загубих се в лабиринтите на душата си,
заскитах безцелно насам и натам.
Избягвайки от спомените ледовити,
отново искам обич да почувствам.
И, продължавайки с надеждите си упорити,
навярно –
може би ще спра дори да богохулствам.
Но не мога да заповядам на сърцето си.
Искам,
но не мога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
