Не мога
Не ще посмея да ти искам сметка...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки –
и все по-равнодушна ставам – знам.
Стига!
Преситих се от толкова обилно угощение!
В сърцето ми натрупва се умора –
ден след ден.
Ще дам курбан – душа на заколение –
дано презрението отиде си от мен!
Опитвам напразно да премеря вината си.
Най-трудно е човек да си прости сам.
Загубих се в лабиринтите на душата си,
заскитах безцелно насам и натам.
Избягвайки от спомените ледовити,
отново искам обич да почувствам.
И, продължавайки с надеждите си упорити,
навярно –
може би ще спра дори да богохулствам.
Но не мога да заповядам на сърцето си.
Искам,
но не мога...
© Плами All rights reserved.
