Не съм ти вече морски бряг,
та стъпките ти нежно да ме галят,
седефено бродирани звезди
небето синьо вечер да запалят...
Не съм ти вече пристан аз
и корабът със белите платна
на кея няма да пристава,
ще гони нова, бисерна вълна,
а моят бряг ще тъне във забрава.
Не съм ти вече морски бриз,
косите ти игриво да целувам,
русалка няма да съм, и делфин,
кажи ми, как да се сбогувам??
© Джулиана Кашон Все права защищены
но виждам някак неговата есен,
копнее за сезоните му моето сърце,
във всичките му чува песен. На Ж.