9 июл. 2009 г., 10:37

Не мога да кажа сбогом

830 0 5

Не съм ти вече морски бряг,


та стъпките ти нежно да ме галят,


седефено бродирани звезди


небето синьо вечер да запалят...


Не съм ти вече пристан аз


и корабът със белите платна


на кея няма да пристава,


ще гони нова, бисерна вълна,


а моят бряг ще тъне във забрава.


Не съм ти вече морски бриз,


косите ти игриво да целувам,


русалка няма да съм, и делфин,


кажи ми, как да се сбогувам??

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поглеждам блесналото слънчево море,
    но виждам някак неговата есен,
    копнее за сезоните му моето сърце,
    във всичките му чува песен. На Ж.
  • изобщо дали може
  • Трудно е!
    Много!
    Красив стих!
  • Тези "седефено бродирани звезди" ще ги търся в небето...
    много нежно, много чисто и меланхолично
  • Много напевно звучи !Браво!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...