9 июл. 2009 г., 10:37

Не мога да кажа сбогом 

  Поэзия » Любовная
623 0 5

Не съм ти вече морски бряг,


та стъпките ти нежно да ме галят,


седефено бродирани звезди


небето синьо вечер да запалят...


Не съм ти вече пристан аз


и корабът със белите платна


на кея няма да пристава,


ще гони нова, бисерна вълна,


а моят бряг ще тъне във забрава.


Не съм ти вече морски бриз,


косите ти игриво да целувам,


русалка няма да съм, и делфин,


кажи ми, как да се сбогувам??

 

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поглеждам блесналото слънчево море,
    но виждам някак неговата есен,
    копнее за сезоните му моето сърце,
    във всичките му чува песен. На Ж.
  • изобщо дали може
  • Трудно е!
    Много!
    Красив стих!
  • Тези "седефено бродирани звезди" ще ги търся в небето...
    много нежно, много чисто и меланхолично
  • Много напевно звучи !Браво!
Предложения
: ??:??